Основни акценти в историята на българската преса.

Интересни факти и акценти в историята на българската преса.

Интересни факти ни представят историците по отношение на българската преса. Малко от читателите знаят, че около 10200 са били периодичните печатни издания от периода на Освобождението до 1944 година. Независимо от това, че живота на някои от тях е бил твърде кратък в рамките на няколко тиража е факт, че не са липсвали ентусиасти, които да изразят позицията си чрез журналистическите издания. Годината основоположник на история на българската преса е 1844. За първи път на бял свят се появява списание „Любословие“, с главен редактор Константин Фотинов. Доста амбициозни и не толкова дългосрочни обаче се оказват поредицата вестници и списания, които се появяват след първото печатно издание. Вероятно финансовите и политически причини са основните за това кратко тиражиране на първия български вестник “Български орел”. Естествено обаче това не е повод журналистиката да не получи достатъчно мотивация да се развива.

Голяма част от българската преса се отпечатват извън страната. Турското присъствие позволява да има една единствена печатница, която да използва български букви. Именно в печатницата на Мидхад паша в Русе бял свят виждат само малка част от периодичните издания. Един вестник или списание са били принудени да се издават с минимални средства. Участие в не до там доброто оформление имали главния редактор, придружен от двама или трима сътрудници. Българската преса не се отличавала с многолисност, а се ограничавала до два или четири листа, които са съдържали най-интересните и актуални за времето си събития. Всъщност отново икономическия фактор е този, който е определял обема на четивото. Голяма част от пресата в периода не са успявали да се задържат повече от година и половина до две. Най-големият рекордьор по дълголетие е “Цариградски вестник”, който отбелязва цели  14 години живот.история-стар-вестник

Сто и седем вестника са отбелязани по време на Възраждането в историята на българската преса. Тяхното отпечатване се е извършвало в печатници извън страната –Румъния, Австрия, Русия, Чехия, като голяма част от тях са реализирани в рамките на Османската империя. Тематика на българската преса през периода до 1944 година е доста разнообразна. От новинарски публикации, хумористични до икономка, наука, селско стопанство и занаяти. Всеки читател имал възможност да обогати познанията си в някоя от интересните му. Темите постепенно започват да се разнообразяват и ако в началото те са били основно религиозни и научнопопулярни то в последствие стават много по-интелектуални и образователни. Не липсват и политически анализи, които след 1860 години набират изключителна популярност сред българските читатели. Определено еволюирането на българската преса в исторически план е повлияна от западно европейските издания.  Издаването на печата в страни далеч от родината определено оставя своя отпечатък. Географските особености и факта, че се издават от емигранти са основните причини за преориентирането на българската преса към тези култури. С подписването на Търновската конституция се поставя началото на свободата на печата и словото. Разбира се, спорен е този момент, тъй като определено турското влияние продължава да поставя цензура върху българската преса. С оглед на това да не се оронва престижа на управляващите новите ограничения със стария закон от 1864 продължава да ограничава свободата на българските журналисти.

С изключителна динамика се отбелязва историята на българската преса от началото на двадесети век. Много по-уверена, революционна и освободена. Основно в този период изданията се отпечатват в София. Концентрирането на печата в столица не е случайно, тъй като тук печатниците се превръщат в разпределителни центрове за разпространение на българската преса в пределите на страната. Колкото и многобройни и разнообразни да са били печатните издания в този период то техния живот продължава да 1944г. С одържавяването на частната собственост много вестници и списания отбелязват своята гибел.

 

This entry was posted in Други Рекламни Публикации. Bookmark the permalink.